Казват, че само Паисий Хилендарски не е преписвал, като е писал своята "История славянобългарска". И, че след него всички ние преписваме яко. Склонен съм да се съглася с това твърдение, въпреки, че е ясно на всички, че и той е ползвал и попреписвал от стари византийски и гръцки архивни източници. За какво Ви ги приказвам тези приказки - ще попита някой? Веднага отговарям - ровейки се редовно из разни японски сайтове за брадви с надеждата да установя защо, аджеба, така си
приличат по форма японските и
българските брадви въпреки далечните разстояния и никаквите културни и битови прилики и корени, видях една снимка на брадви с
предпазни калъфки(кании) от дърво.
И яко се зарадвах, щото бях решил да правя калъфки на българо-циганската брадва и руканите от кожа, а освен 1 губерка(която свих от жена си), не разполагах с никакви други сарашки инструменти(шило, канцегер, тайфел, замбак, хаулмонт, бронзови игли, зъбчато колелце за маркиране и т.н. - аз не мога още да ги запомня, камо ли да ги ползвам, а и ги нямам, а и не знам откъде да си ги купя). Мъка.
Ето я снимката:
И тия дни по гроздобер успях да отделя малко време и да пробвам да направя от дърво кании за брадвата и руканите. Избрах суха
липа като материал, щото е мека и лека, лесно се дялка и най-важното - няма чекори(чепове). Кеф.
И така, приготвих инструментите и парче суха липа:
Отрязах едно парче 20 см. и с молив очертах горе-долу формата на брадвата, като междувременно успях да се порежа леко:
Времето беше кът и си взех липата и недовършените заготовки за домашна работа(на терасата). Между другото довлякох в София и един
пън и го пльоснах на терасата за ужас на жена ми, но няма как - хобито изисква жертви, иде зима и реших да си направя
микро-зимен бушполигон на терасата, която е пълна с палми, билки и цветя, но за един пън се намери място. Цирк.
Това вече е издълбаната и готова калъфка за брадвата с връзки от стар буш-канап:
А това е калъфката за
правия рукан:
А тук плета сиджимка за правия рукан. Ако питате - защо червен? - просто нямам друг, канапът от коноп свърши(не съм го изпушил, просто свърши).
А това е готовия "продукт" за правия рукан:
За кривия(изпъкналия) рукан нещата бяха по-сложни, но с помощта на естествено криво парче от липа реших проблема:
И обща снимка на трите кании-калъфки + надписи, естествено точкови, с поялник.
Всичко е правено с брадва и нож, дупките - също. Липата може разкошно да се реже и с Викторинокс, но тясното острие и възможностите на инструменталната стомана О-1 на ламинатите на Фрост-Мора(дърводелските) са явно без конкуренция. Поне за мен, де.
Това е, колеги, една снимка от японски сайт ми реши засега проблемите с каниите-калъфки. Временно решение, но както добре знаем - при нас временните решения са най-постоянни.
P.S.
Намерихме в лозето една малка костенурка-бебе и след като и се порадвахме, я пуснахме на свобода.
