Хари Попов
Качеството на
хляба все повече се разваля. Вместо да се използва качествена пшеница
за производството му, той все повече се произвежда от евтина пшеница.
Мелничарите пълнят брашното с знайни и незнайни подобрители, а от тази
химическа смес хлебарите правят хляба, който ние ядем. Хлябът става все
по-нетраен и по-нетраен. Вече не е рядкост само за два дена в раницата
да михляса или да се развият други плесени. Да придобие лош
дъх и да не е годен за консумация.
Решението за туриста е лесно. Сухари! Няма нужда да се купуват от
магазина. Магазинските всъщност са някакви изсушени бисквити с далечни
от хляба свойства и хранителна стойност. Аз си приготвям сухарите сам
като за сушилня ползвам фурната на кухненската печка. Много е
лесно.
Купувам, заводски хляб тип Добруджа. Това, за сега, е хляба с
най-близки до истинския такъв свойства и хранителни качества. Не се
лъжете по всичките пълнозърнести и черни хлябове. Пълни са с химия и
боя. Ръжен хляб просто няма в магазините. Ако не ми вярвате, попитайте
в някоя фурна, която предлага ръжен или ръжено пшеничен хляб да ви
продадат половин килограм ръжено брашно. Измислете нещо като
причина. Ще се изненадате, че въпреки ръжения хляб на витрината, ръжено
брашно във фурната няма. Та да си дойдем на приказката. Заводски хляб
тип Добруджа. Слагам го в хладилника за един, два дена. Там той
поизсъхва малко и става по-лесно да се нареже на филийки. Вземам
възможно най-острия нож и нарязвам хляба на филийки дебели около един
сантиметър. След това режа всяка филийка по дължина и я
разделям на две. Така разрязаната филийка нарязвам на ширина на четири
равни части. Получават се по осен хапки от всяка филийка. Всяка хапка
има коричка в единия си край. Това с коричката е важно, защото така
нарязан хляба се рони най малко.
Слагам хапките в тавички. Тавичките поставям във фурната на кухненската
печка. Пека, по-скоро изсушавам, при температура 60-80 градуса. Не е
критично. Хляба вече веднъж е термично обработен на 200 градуса при
печенето му, така че няма нужда да се суши на ниска температура.
Каквото е отишло, отишло е още при печенето. Висока температура също не
е препоръчителна защото хляба прегаря преди още средата да се е
изсушила. 60 до 80 градуса е добър компромис. Самото печене продължава
няколко часа като вратичката на фурната задължително се открехва
няколко милиметра. Това се прави с цел изпарената влага да излиза
навън. Хубаво е да се поглежда от време на време и хапките да се
разбъркват с цел равномерно изсушаване. Индикатор, че сухарите са
готови е цвета. Пече се докато хляба придобие златисто жълт цвят. Това
е. Просто и лесно.
Ако някой все пак реши да си прави сухари от черен хляб ето една
хитрост. За да не се прегорят сухарите заедно с черния хляб се поставят
няколко парченца бял и се пече докато белия придобие златисто жълт
цвят. Иначе само черен хляб много трудно се уцелва и или ще остане
суров, или ще прегори.
Така изпечените сухари се оставят хубаво да изстинат и се поставят в
торбичка или кутия. Най-добре в платнена торбичка специално ушита за
целта, но може и в найлонова. В найлонова торба за проба съм държал
сухари повече от месец. Не се развалиха. За съжаление не можах да ги
задържа повече, защото по време на експеримента домашните леко полеко
ги изхрускаха и така той се провали след първия месец.
Няколко думи за употребата на сухарите. Някои обичат да ги хрупкат така
както са изпечени. Колкото и здрави зъби да има човек сухарите ако се
ядат в големи количества издраскват небцето и венците и човек се
чувства не съвсем добре. Хубаво е да се ядат със някаква течна
манджичка. Например супа от гъби с ориз или нещо подобно. Слагат се
няколко сухара в супата, като попият и омекнат толкова , колкото ви е
приятно, ги хапвате заедно със супата. През това време други няколко
хапки сомекват и така. Може и директно да се спретне попарка от чай,
сухари и сушено сирене, за което ще ви разкажа по-нататък.
Както и да се съхраняват в раницата сухарите се ронят дори ако са в
кутия. На края ще има доста сухарени трошички. Сакън да не ги
изхвърлите. Много са вкусни. Могат да се ядат така. Даже някои нарочно
мелят сухарите с цел по-малко място. Трохите от смлените сухари
съхраняват в шишета от минерална вода. И ядат сухарите във вид на
трохи. Ако не ви е вкусно така ето една рецепта за трохите от сухари.
Вода, сухо мляко, захар или мед, какао и трохи от сухари се забъркват.
Няма такова ядене. Много e вкусно. При това може да се приготви и без
наличието на огън.
01 Септември 2010